Щом толкова мразят България, нека не се притесняват - има достатъчно други държави, в които ги чакат с отворени обятия, защото все пак са невероятно интелигентни и кадърни. Нека се чувстват свободни да си изберат и да лишат тази "мизерна кочина" от възвишеното си присъствие.
Не сме слепи, нито бавно развиващи се. Сами виждаме какво се случва наоколо, няма нужда от това постоянно оплакване. Начинът, по който се опитват да "помогнат" е лишен от мисъл и абсолютно безполезен - жалко за вложената енергия.
Ако на човек наистина му пука, той се интересува, информира, действа, протестира... а не прави жалки опити да се самодокаже чрез непрестанно критикуване. Но не, тях това не ги интересува - те ще продължават да плюят (но, разбира се, от сигурно място, да кажем чрез статус във фейсбук - на топло, пред компютъра). И какво постигат?  Нищо стойностно, уверявам ви.
Чуждопоклонничеството не е прогес. Бъдете борци, а не лицемери.

-Mimy 

It definitely is.

Dear idiots (and especially the selfish ones of you), 

I don't like you at all. But I want to tell you something... people change. Yeah, they change. And you should try to be more tolerant with that. It seems easy, you know, but sometimes (and most of the times) it's really hard for them to change themselves for good. And you, with your completely intolerant nature, will only make them suffer more. 

But, you know what? If someone is determined (i mean absolutely, without any additional thoughts), he or she will succeed despite your try to ruin it. And, after all, you will be the disappointed one. 
So, get over it, put a smile on your face and try to be less selfish and more supportive in the future. The feeling is good, I strongly recommend it to you. ;) 

Sincerely, 
Mimy. 

It's all because of it

i feel so misunderstood

"They say i'm young, but my purpose is the inspiration of a nation;
Innovation, till i change 'the talk' into a 'CONVERSATION'. "

"Own only what you can always carry with you: know languages, know countries, know people. Let your memory be your travel bag."

-Aleksander Solzhenitsyn

"It may be hard for an egg to turn into a bird: it would be a jolly sight harder for it to learn to fly while remaining an egg. We are like eggs at present. And you cannot go on indefinitely being just an ordinary, decent egg. We must be hatched or go bad. "

- C. S. Lewis

We are time's subjects, and time bids be gone.

   
   Нали знаете, има едни хора, които не сте виждали от малки деца. Хора, които са се променили дотолкова, че времето ви се струва като безмилостна машина на пълно преобразяване. Именно така се почувствах, когато отново видях Сара.

   Бяха изминали десет години от последната ни среща. Шестгодишна, мълчалива, облечена малко неугледно, но пък вечно заобиколена от животните си. Малко и завиждах - имах чувството, че притежаваше цял зоопарк у тях. 

  Сега пред мен стоеше намръщено момиче с късо подстригана, искрящо червена коса, пиърсинг на носа и черни дрехи.  
Неузнаваемост. И единствената причина е времето.  

Every leaf speaks bliss to me, fluttering from the autumn tree.

Усещаше я навсякъде около себе си. Може би в пожълтелите листа, или пък във все по-осезателно застудяващия вятър.  А може би единственото нещо, което ѝ напомняше на идващата есен бяха хората, и по-точно израженията на лицата им. Все по-малко усмивки, все повече примирени, неутрални физиономии. Гадно. Не ѝ се искаше да идва. Изминалото лято беше  наситено с приятни емоции, нови преживявания и слънчеви дни. Сега я очакваха главно липса на време, няколко сърдити учители и не особено добре настроеният ѝ бивш. Можеше да е и по-зле, разбира се. Налагаше се да прибегне до единствения ефикасен метод – положителното приемане на нещата. Усмихна се. Малко шантаво, да, но определено проработи...