Every leaf speaks bliss to me, fluttering from the autumn tree.

Усещаше я навсякъде около себе си. Може би в пожълтелите листа, или пък във все по-осезателно застудяващия вятър.  А може би единственото нещо, което ѝ напомняше на идващата есен бяха хората, и по-точно израженията на лицата им. Все по-малко усмивки, все повече примирени, неутрални физиономии. Гадно. Не ѝ се искаше да идва. Изминалото лято беше  наситено с приятни емоции, нови преживявания и слънчеви дни. Сега я очакваха главно липса на време, няколко сърдити учители и не особено добре настроеният ѝ бивш. Можеше да е и по-зле, разбира се. Налагаше се да прибегне до единствения ефикасен метод – положителното приемане на нещата. Усмихна се. Малко шантаво, да, но определено проработи...