Нали знаете, има едни хора, които не сте виждали от малки деца. Хора, които са се променили дотолкова, че времето ви се струва като безмилостна машина на пълно преобразяване. Именно така се почувствах, когато отново видях Сара.
Бяха изминали десет години от последната ни среща. Шестгодишна, мълчалива, облечена малко неугледно, но пък вечно заобиколена от животните си. Малко и завиждах - имах чувството, че притежаваше цял зоопарк у тях.
Сега пред мен стоеше намръщено момиче с късо подстригана, искрящо червена коса, пиърсинг на носа и черни дрехи.
Неузнаваемост. И единствената причина е времето.