"Проблясват картини и всяка една от тях носи своята тъга или усмивка. Понякога и двете. В най-лошия случай е непрогледно и заслепяващо черно, а в най-добрия - щастие,  толкова ярко, че очите те заболяват да го гледаш как идва и си отива, непрестанно превключвано като някакъв невидим пржектор от безплътна ръка. Една картина, след това друга. Кухото щракване на обтуратора. Сега спри. Задръж кадъра. Откъсни го, притисни го до себе си и бъди проклет за това, което виждаш. Анри винаги казваше: цената на един спомен е тъгата, която носи."

Питакъс Лор, "Аз съм номер четири"

- Мислех, че си умрял! - каза простичко той.
- Аз също, за известно време - отвърна Форд - а после няколко седмици смятах, че съм лимон. През това време се забавлявах, като скачах в един джин с тоник и изскачах обратно.

smokeme

mirror on the wall

 

I trust no one but my mirror. It never betrays me, it's my reflection... 

I trust no person... I don't expect them to be pure. My mirror is pure enough. 

I trust no people. The mirror is my only true friend.

-M

Sometimes we just need some drama and simply create it in order to survive.

Modesty is for the weak.

it was long enough time ago, now just...

idontknow

Не знаех коя съм
докато не загубих онова, което бях,
не знаех къде съм 
докато не напуснах мястото, където живях.

Не знаех защо се случва така,
докато не загубих баланса в тези неща,
и въпреки всичко не можех да се променя 
докато не ритнах опората, на която се крепя.

Не вярвах в тебе, нито в "нас"
докато не загубих нишката на този романс .

Не мога, не искам, не трябва.
Мълча.
Ала това там продължава
...дори досега.

-M

you'd better know

I never reveal 100% of myself.

feel welcome

MY TUMBLR

Be silent in a group of people.
Just wait and see what they reveal to you.

complete control