A Matter Of Time

Четейки написаното, аз разбрах – бях сбъднала мечтата си две години по-рано от очакваното.
Осени ме мисъл - сърцето в мен винаги бе мечтало за нещо, което в момента има.  
Мечта, привидно свързана със стремеж към професионална реализация и остра нужда от свобода. Фалшиви маски, съществено замаскирани, бегло напомнящи реалните желания на един непоправим идеалист. Истинският сън се беше вече сбъднал...
Сега накъде?

#obeshtaniq

Колкото и странно да ни се струва, в един момент наистина идва времето, в което обстановката се свежда до обичайното си (не)нормално състояние.
Билбородвете, от които вече сме свикнали да ни се усмиват лицата на кандидат-управляващите, отново се връщат към кравите и обличат лилаво-белите си цветове. Ликът на някой БСП-лидер бавно добива формата на бутилка "Кока-Кола", а този на представител на ГЕРБ смело очертава тубичка с крем "Нивеа". И така нататък, и така нататък.
Изборната треска, която на пръв поглед изглежда безконечна, всъщност изчезва така внезапно, както се е появила. Обещанията за промяна, за нов живот, за земен Еден... Изпаряват се. Истината е, че тази надута представа за един идеален свят тук, в България, засега е просто утопия.
Не съществува. System Error - документът не е намерен. Така по бихме го разбрали, нали? 

Муха и банка се убиват с вестник.

worth ot not

За да получиш вдъхновение обикновено трябва да си тъжен.
Затова повечето творци са тъжни. По-лесно е - вдъхновението идва сам самичко, творбите сякаш се раждат от само себе си... А ти? От теб се иска само да превъплътиш емоцията в неин материален отпечатък. Лесно.
А лесно ли е да си тъжен... струва ли си?

?

To lose and to be lost are two completely different things.

But they usually lead to each other.

To love and to be loved are two completely different things.

Do they lead to each other, though?

I haven't lost anything but I feel so lost today.

I love a lot but I can't feel loved today.

One exception, there is always other way.

"Проблясват картини и всяка една от тях носи своята тъга или усмивка. Понякога и двете. В най-лошия случай е непрогледно и заслепяващо черно, а в най-добрия - щастие,  толкова ярко, че очите те заболяват да го гледаш как идва и си отива, непрестанно превключвано като някакъв невидим пржектор от безплътна ръка. Една картина, след това друга. Кухото щракване на обтуратора. Сега спри. Задръж кадъра. Откъсни го, притисни го до себе си и бъди проклет за това, което виждаш. Анри винаги казваше: цената на един спомен е тъгата, която носи."

Питакъс Лор, "Аз съм номер четири"

- Мислех, че си умрял! - каза простичко той.
- Аз също, за известно време - отвърна Форд - а после няколко седмици смятах, че съм лимон. През това време се забавлявах, като скачах в един джин с тоник и изскачах обратно.

smokeme

mirror on the wall

 

I trust no one but my mirror. It never betrays me, it's my reflection... 

I trust no person... I don't expect them to be pure. My mirror is pure enough. 

I trust no people. The mirror is my only true friend.

-M

Sometimes we just need some drama and simply create it in order to survive.

Modesty is for the weak.

it was long enough time ago, now just...

idontknow

Не знаех коя съм
докато не загубих онова, което бях,
не знаех къде съм 
докато не напуснах мястото, където живях.

Не знаех защо се случва така,
докато не загубих баланса в тези неща,
и въпреки всичко не можех да се променя 
докато не ритнах опората, на която се крепя.

Не вярвах в тебе, нито в "нас"
докато не загубих нишката на този романс .

Не мога, не искам, не трябва.
Мълча.
Ала това там продължава
...дори досега.

-M