"Проблясват картини и всяка една от тях носи своята тъга или усмивка. Понякога и двете. В най-лошия случай е непрогледно и заслепяващо черно, а в най-добрия - щастие,  толкова ярко, че очите те заболяват да го гледаш как идва и си отива, непрестанно превключвано като някакъв невидим пржектор от безплътна ръка. Една картина, след това друга. Кухото щракване на обтуратора. Сега спри. Задръж кадъра. Откъсни го, притисни го до себе си и бъди проклет за това, което виждаш. Анри винаги казваше: цената на един спомен е тъгата, която носи."

Питакъс Лор, "Аз съм номер четири"